В България се срещат два вида сухоземни костенурки: шипобедрена и шипоопашата.
За да протече размножаването е необходимо да има оптимална плътност на популациите им. Ако плътността на популациите падне под определено ниво, възможността да се срещнат два разнополови индивида силно намалява, което може да доведе до пълното изчезване на вида от района.
През юни-юли женската снася от 2 до 8 яйца в трапчинка, която изравя с крайниците си. Снасянето става до 3 пъти на сезон, така че една женска костенурка може да снесе до 16 яйца. Инкубацията на яйцата зависи от температурата и може да продължи от 2 до 3 месеца. Често излюпените малки не се показват на повърхността, а се заравят още по-дълбоко и така прекарват зимата и излизат рано на пролет. Хранят се с мека трева, листа, плодове, понякога с червеи, охлюви и др.
Шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) прилича много на шипобедрената костенурка, като се различава по няколко характерни белега, а именно липсват коничните брадавици на бедрата, а опашката завършва с рогов шип. Гръбния щит над опашката има две щитчета. Този вид обитава същите райони и места като предходния вид, има същите биологични особености. По размери двата вида си приличат - достигат до 37 см дължина и тегло до 6-7 кг.
Двата вида сухоземни костенурки в миналото са били разпространени на територията на цялата страна, но за съжаление днес са изчезнали от някои райони на страната ни. Това са районите около общините Пловдив, Раковски и Брезово. Най-запазени популации могат да се наблюдават само в южните райони на България.
В България двата вида сухоземни костенурки са поставени под специална защита. Причината за тези сериозни мерки е масовото използване им за храна от хората в някои райони на страната. Други пият кръвта им, смятайки я за лечебна, а трети приготвят украшения и сувенири от черупката им Има и още една категория хора - любителите на животни, които си взимат сухоземни костенурки за домашни любимци, без да съзнават, че по този начин ги лишават от възможността да се размножават в естествената им среда. По този начин те косвено допринасят за намаляване на популациите на тези редки видове, а от там и за изчезването им от естествените местообитания.
Най-големият нелегален пазар за костенурки на територията на страната се намира в гр. Раковски, където консумацията на месо от костенурка се е превърнала в традиция. Основното място, от където се събират е територията на Източни Родопи, където се намира и основната популация на сухоземните костенурки в страната. В резултат на масовото им събиране в продължение на години числеността им в района силно намалява, което в близките години може да доведе до достигане на популационен минимум и изчезването на двата вида сухоземни костенурки – Шипоопашата /Testudo graeca/ и Шипобедрена /Testudo hermanni/ от територията на Източни Родопи, което ще рефлектира върху цялото биоразнообразие в региона.
И двата вида сухоземни костенурки са вписани в световния червен лист на IUCN (Световен съюз за защита на природата), като шипобедрената костенурка спада към категория уязвим, а шипоопашатата към категория нисък риск. Тези видове са включени и в Бернската конвенция от 1979 год., кoято България ратифицира през 1991 год. В Бългаското законодателство сухоземните костенурки са защитени от Закона за защита на природата с Наредба № 128/1981 год. Министерството на околната среда (МОС) ги поставя под пълна защита на цялата територия на страната през всички сезони. Пет години по късно МОС издава нова наредба №729/1986 год, която поставя костенурките под още по-строга защита – не само унищожаването, но и самият факт на улавяне се категоризира като “неотстранима щета”.
Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г. и бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или екземпляр от защитен растителен или животински вид се наказва с лишаване от свобода до две години или поправителен труд, както и с глоба от десет до сто лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания, пещери, екземпляри от европейски или световно застрашени диви растения и животни, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева, както и с обществено порицание.
От 1 май 2002 г. започнаха масови проверки в района на Източни Родопи за незаконен (бракониерски) улов на сухоземни костенурки, които ще текат постоянно през летните месеци. В проверките, които се извършват на територията на Кърджалийска и Хасковска области вземат участие Регионално Управление по Горите гр.Кърджали, Регионална инспекция за опазване на околната среда и водите - Хасково и представители на КАТ. От началото на акцията е задържана група от гр. Раковски, действаща в района на Източни Родопи до Крумовград. Общият брой на освободените костенурки е 57 екземпляра, които ще бъдат пуснати в районите, от които са събрани. Според Българското законодателство нарушителите се санкционират с глоба в размер от 200 до 2000 лева и лишаване от свобода до 3 години, както и конфискация на превозното средство използвано при извършване на престъплението. До момента има издадени седем присъди, едната от които е ефективна.
|