Костенурките са влечуги от разред Chelonia на клас Sauropsida. Те имат черупка, изградена от костна или хрущялна тъкан, свързана с ребрата. Откритите фосили на костенурки от началото на триаския период са едни от най-ранните находки на каквито и да било влечуги. Днес около 300 вида населяват земята. Първите костенурки са се появили около преди 200 милиона години през мезозойската ера. Групата на влечугите в еволюционен план не е хомогенна група. Така костенурките, днешните крокодили и гущери имат различни предци.
Гущерите и крокодилите са по-близо в еволюционен план до птиците, отколкото до костенурките. Това е станало през ранния карбон.Те се различават от другите влечуги и по това, че нямат отвор в слепоочната кост, в който се поместват дъвкателните мускули. Най-ранните представители на тази група животни не са могли да прибират главата си под черупката, но по всичко останало са приличали на днешните си роднини.
Строеж на тялото:
Основната характеристика на костенурките е наличието на черупка. Тя е разделена на две части. Горната се нарича карапакс, а долната - пластрон, двете са свързани чрез костна или хрущялна връзка. Карапаксът е покрит със люспи - те са изградени от кератин, както нашите нокти. Пластините на пластрона са хомоложни на ребрата и ключицата. Подвижни са шийният и опашният отдел. Всички други са сраснати с бронята.
В устната си кухина нямат зъби, а хрущялни пластини. Зрението и обонянието са добре развити за сметка на слуха. Клоаката представлява отвор, намиращ се под опашката. Той се явява краен отвор на храносмилателната система и на пикочо-половата система. Костенурките имат нервни окончания по черупката, което предполага наличието на чувствителност. Според много изследвания обаче те не мога да усещат болка, защото нямат такива нервни рецептори. Трудно е да попитате костенурката дали я боли или не, затова се доверяваме на тези изследвания. Само като полезна информация - няма костенурка, каквато и да било, която да напусне черупката си и да остане жива.
Черупката е част от тялото на костенурката, защото е сраснала със ребрата и с прешлените. Черупката расте със същата скорост като костенурката, така че няма причина за притеснения, че костенурката ще стане прекалено дебела за черупката си. Ако забележите, че черупката изглежда напукана и се разпада, тя просто расте. Когато обаче забележите, че люспите падат в по-голяма дълбочина от нормалното или има червени области по черупката, потърсете ветеринарна помощ. Когато костенурката расте, ще забележите, че при смяната на плочките остава по-светла зона между тях. Това се вижда върху пластрона и нещо нормално.
Белите дробове са сравнително добре развити. Поради наличието на черупка, се затруднява дишането. Този проблем костенурките са разрешили като са развили специални мускули, които напомпват въздух в тях. Ако сте чували вашата костенурка да издава съскащи звуци и сте се чудили дали е ядосана, не се притеснявайте повече. Те са уплашени. Нашият гръден кош може да се свива и разпуска, като по този начин въздуха влиза и напуска белите дробове. Това костенурките не могат да го правят заради твърдия пластрон. Вместо това белите дробове се надуват и заемат по-голяма част от гръдната кухина. Така че, когато те са уплашени, изхвърлят въздух, за да може крайниците и главата да се приберат плътно под черупката. Така се създава струя въздух предизвикваща съскащ шум, който чести стопаните разчитат грешно като агресивна реакция.
Костенурките се размножават чрез яйца.
Яйцата се заравят в дупка, изкопана от майката. Яйцата като при всички други влечуги и птиците са от амниотичен тип. Названието се дължи на амнионовата ципа, която обвива зародиша. Развитието им трае от 45 до 90 дена, като след това малките с помощта на специално пригоден за това орган, разположен на горната челюст (наречен зародишев зъб), излизат от яйцето.
Мъжка или женска е моята костенурка?
Това е трудно да се определи, преди костенурката да порасне. Мъжките имат по-дълги и по-дебели опашки от женските. Клоаката им се намира по-близо до върха. При женските това е точно обратното. При някои по-популярни видове - като червенобузестата костенурка, мъжките имат много дълги нокти на предните крайници; при други видове имат вдлъбнатина на пластрона. Това спомага мъжкия да фиксира женската по-добре, когато се чифтосват. При повечето видове костенурки мъжките са по-големи от женските понякога до 4 пъти.
|